6 дек. 2017 г., 15:33

В града на разума

795 0 1

Когато сребърни птици нахлуят от земни дупки,

в белия град. Мраморът придобива

невиждани жълти отенъци, като заря

са огромните птичи крила.

Малки сънища се крият тогава сред,

белите стени отразяващи кехлибарния плам,

тогава се ражда и звяра  

и тръгва из заспалия град, ще роди хиляда кошмара,

ще изпита хиляда камшика на гърба си,

тогава отново мраморът ще придобие предишния цвят

и птиците ще се върнат обратно в ония свят...

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Атанас Къшев Все права защищены

Комментарии

Комментарии

Выбор редактора

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...