6 дек. 2017 г., 15:33

В града на разума

796 0 1

Когато сребърни птици нахлуят от земни дупки,

в белия град. Мраморът придобива

невиждани жълти отенъци, като заря

са огромните птичи крила.

Малки сънища се крият тогава сред,

белите стени отразяващи кехлибарния плам,

тогава се ражда и звяра  

и тръгва из заспалия град, ще роди хиляда кошмара,

ще изпита хиляда камшика на гърба си,

тогава отново мраморът ще придобие предишния цвят

и птиците ще се върнат обратно в ония свят...

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Атанас Къшев Все права защищены

Комментарии

Комментарии

Выбор редактора

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Моли се само да не ти се случа.... 🇧🇬

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...