Когато сребърни птици нахлуят от земни дупки,
в белия град. Мраморът придобива
невиждани жълти отенъци, като заря
са огромните птичи крила.
Малки сънища се крият тогава сред,
белите стени отразяващи кехлибарния плам,
тогава се ражда и звяра
и тръгва из заспалия град, ще роди хиляда кошмара,
ще изпита хиляда камшика на гърба си,
тогава отново мраморът ще придобие предишния цвят
и птиците ще се върнат обратно в ония свят...
© Атанас Къшев All rights reserved.
voda
Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...
paloma66
АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...
Katriona
Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...
imperfect
Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...
Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...
imperfect
Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...
For the best experience, use our mobile app. Install it from Google Play.
