Получи главна роля, да обича. Тогава ли се събуди, или заспа!? Унесена във ролята си не разбра сънува ли, или наистина живя. Суфльорът бе един - сърцето. Дубльорът в нея - трепереща душа. А сцената бе приказно красива от радостта, че е обичана жена. Окичена с червени рози ароматни, не е разбрала ролята фалшива, под ярките прожектори на сцената не нея, себе си обичал е актьора. Напуска сцената. Декорите са тежки. След представлението, дълго ще боли. Ще аплодират зрителите, а тя самата в гримьорната ще пие вино и сълзи...
Много хубав и силен стих!
Към писателчето- какво значение има с какво се стига до изкуството?! Какво е това дребнотемие някои хора имат и коли, ако е за въпрос!!
Колко време си била на сцена-Браво!Усеща се аромата на театър тук!Но нещо ме притеснява ритъма-може би следих мисълта,ще го прочета пак!Прегръдки Джейни,приемам го като посвещение!А тоя дето пише за публиката,че ще пръзне-му мръзне мозъка,защото никога май не е ходил на театър-освен на чалгаконцерт!
Тъжен стих, Джейни! Понякога силният копнеж за обич създава фалшиви, миражни илюзии, които реалността руши за миг - остават само сълзите...
Поздрави, на мен ми хареса!
(оправи 'преДставлението'
Една реалност пресъздадена в стих! Много ми хареса особено края
..." Ще аплодират зрителите, а тя самата
в римьорната ще пие вино и сълзи."
Поздравления!
Блокирането на рекламите (Ad Blocker) е в нарушение на правилата за ползване на платформата! Добавете сайта в списъка с изключения във Вашия Ad blocker!
Може да избегнете показването на рекламите, като направите дарение и получите статут на ВИП потребител/Автор ПЛЮС.