5 abr 2025, 19:30

В гръб

  Poesía
320 1 1

Ахил и Хектор са във битка предрешена

и как я мразя тая роля –

морален победител.

Кой печели когато губи? 

Този свят е материален. 

Все нещо недостига. 

Войни за красота отдавна няма, 

сърцата са със дървени основи, 

приютяват мрачни сови. 

Вместо клонки от маслина –

въжета втвърдени като глина.

Ахил ще си отиде тъжен,

Хектор ще лежи в тревата,

 а някой в гръб настройва тетивата.

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Сатин Роксан Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

  • Игри винаги е имало и ще има. Навсякъде и във всичко. Защото не сме съвършени хората и през живота си се разминаваме чрез развитието си. Всичко това е напълно нормално. За мен е по-добре да спечелиш, губейки, отколкото да загубиш печелейки. В първия вариант винаги печелиш себе си, във втория спечеленото го държат ръцете ти. За мен най-виновен и презрян е не този, който настройва тетивата, а този който знае за това, но мълчи. Да знаеш, да виждаш, че някой ще навреди на някого или вече му вреди и да спиш спокойно, да се храниш и да дишаш, за мен безмерно надвишава жестокостта и вината на настройващият тетивата. Защото както казах.. нормално е да има всякакъв тип хора, и добро, и лошо, но от охлювски наведената главица и от страхът, заради интерес, причина за мълчанието по-гнусно нещо на тоя свят няма. Всъщност това мълчание е съучастник в настройката на тетивата. И причина да ги има тези ,,диригенти,, Поздрав, Сатин! Отново щекотлива творба!

Selección del editor

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...