5 abr 2025, 19:30

В гръб

  Poesía
321 1 1

Ахил и Хектор са във битка предрешена

и как я мразя тая роля –

морален победител.

Кой печели когато губи? 

Този свят е материален. 

Все нещо недостига. 

Войни за красота отдавна няма, 

сърцата са със дървени основи, 

приютяват мрачни сови. 

Вместо клонки от маслина –

въжета втвърдени като глина.

Ахил ще си отиде тъжен,

Хектор ще лежи в тревата,

 а някой в гръб настройва тетивата.

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Сатин Роксан Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

  • Игри винаги е имало и ще има. Навсякъде и във всичко. Защото не сме съвършени хората и през живота си се разминаваме чрез развитието си. Всичко това е напълно нормално. За мен е по-добре да спечелиш, губейки, отколкото да загубиш печелейки. В първия вариант винаги печелиш себе си, във втория спечеленото го държат ръцете ти. За мен най-виновен и презрян е не този, който настройва тетивата, а този който знае за това, но мълчи. Да знаеш, да виждаш, че някой ще навреди на някого или вече му вреди и да спиш спокойно, да се храниш и да дишаш, за мен безмерно надвишава жестокостта и вината на настройващият тетивата. Защото както казах.. нормално е да има всякакъв тип хора, и добро, и лошо, но от охлювски наведената главица и от страхът, заради интерес, причина за мълчанието по-гнусно нещо на тоя свят няма. Всъщност това мълчание е съучастник в настройката на тетивата. И причина да ги има тези ,,диригенти,, Поздрав, Сатин! Отново щекотлива творба!

Selección del editor

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....