5 апр. 2025 г., 19:30

В гръб

317 1 1

Ахил и Хектор са във битка предрешена

и как я мразя тая роля –

морален победител.

Кой печели когато губи? 

Този свят е материален. 

Все нещо недостига. 

Войни за красота отдавна няма, 

сърцата са със дървени основи, 

приютяват мрачни сови. 

Вместо клонки от маслина –

въжета втвърдени като глина.

Ахил ще си отиде тъжен,

Хектор ще лежи в тревата,

 а някой в гръб настройва тетивата.

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Сатин Роксан Все права защищены

Комментарии

Комментарии

  • Игри винаги е имало и ще има. Навсякъде и във всичко. Защото не сме съвършени хората и през живота си се разминаваме чрез развитието си. Всичко това е напълно нормално. За мен е по-добре да спечелиш, губейки, отколкото да загубиш печелейки. В първия вариант винаги печелиш себе си, във втория спечеленото го държат ръцете ти. За мен най-виновен и презрян е не този, който настройва тетивата, а този който знае за това, но мълчи. Да знаеш, да виждаш, че някой ще навреди на някого или вече му вреди и да спиш спокойно, да се храниш и да дишаш, за мен безмерно надвишава жестокостта и вината на настройващият тетивата. Защото както казах.. нормално е да има всякакъв тип хора, и добро, и лошо, но от охлювски наведената главица и от страхът, заради интерес, причина за мълчанието по-гнусно нещо на тоя свят няма. Всъщност това мълчание е съучастник в настройката на тетивата. И причина да ги има тези ,,диригенти,, Поздрав, Сатин! Отново щекотлива творба!

Выбор редактора

Моли се само да не ти се случа.... 🇧🇬

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...