5.04.2025 г., 19:30

В гръб

319 1 1

Ахил и Хектор са във битка предрешена

и как я мразя тая роля –

морален победител.

Кой печели когато губи? 

Този свят е материален. 

Все нещо недостига. 

Войни за красота отдавна няма, 

сърцата са със дървени основи, 

приютяват мрачни сови. 

Вместо клонки от маслина –

въжета втвърдени като глина.

Ахил ще си отиде тъжен,

Хектор ще лежи в тревата,

 а някой в гръб настройва тетивата.

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Сатин Роксан Всички права запазени

Коментари

Коментари

  • Игри винаги е имало и ще има. Навсякъде и във всичко. Защото не сме съвършени хората и през живота си се разминаваме чрез развитието си. Всичко това е напълно нормално. За мен е по-добре да спечелиш, губейки, отколкото да загубиш печелейки. В първия вариант винаги печелиш себе си, във втория спечеленото го държат ръцете ти. За мен най-виновен и презрян е не този, който настройва тетивата, а този който знае за това, но мълчи. Да знаеш, да виждаш, че някой ще навреди на някого или вече му вреди и да спиш спокойно, да се храниш и да дишаш, за мен безмерно надвишава жестокостта и вината на настройващият тетивата. Защото както казах.. нормално е да има всякакъв тип хора, и добро, и лошо, но от охлювски наведената главица и от страхът, заради интерес, причина за мълчанието по-гнусно нещо на тоя свят няма. Всъщност това мълчание е съучастник в настройката на тетивата. И причина да ги има тези ,,диригенти,, Поздрав, Сатин! Отново щекотлива творба!

Избор на редактора

Апостоле!

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Ковачът на лунния сърп

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Разплитане на тишините

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Стаи за... отдих

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Кръчма за самотници

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Любовта си отива в неделя. По здрач.

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...