В хотела
В х о т е л а
На поредната моя хотелска врата
къс хартия, следи от лепило.
Някой нещо качи, друг го къса със яд.
Но това е ... форматът без милост!
Ta в хотел не лепят некролози,
може само за ден или два?
Дали близък му бил, поне този
дето писал е тези слова!
И аз - в същата стая, нима ще заспя?!
И таванът мен гледа, навъсен.
Някой. Tръгнал за някъде, сам. Не успял.
Аз съм - мисъл за него, но – късно.
¿Quieres leer más?
Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.
© Цонка Петрова Todos los derechos reservados
