27.05.2011 г., 19:24 ч.
В хотела
В х о т е л а
На поредната моя хотелска врата
къс хартия, следи от лепило.
Някой нещо качи, друг го къса със яд.
Но това е ... форматът без милост!
Ta в хотел не лепят некролози,
може само за ден или два?
Дали близък му бил, поне този
дето писал е тези слова!
И аз - в същата стая, нима ще заспя?!
И таванът мен гледа, навъсен.
Някой. Tръгнал за някъде, сам. Не успял.
Аз съм - мисъл за него, но – късно.
© Цонка Петрова Всички права запазени
Свързани произведения
Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
-
Не искам да се натъжавате, не го написах за това!БИХ ИСКАЛА ДА ЗВУЧИ КАТО ПОСЛАНИЕ!Да дадем каквото можем на хората до нас когато все още можем да направим нещо за тях!Ти,мила Маги,даваш много на хората!Топлина и нежност,светли чувства!
-
болезнено тъжно...
а стихът ти ме трогна, мила Цонка..
прегръщам те, сърдечно...с обич. -
Харесах! Запомнящ се стих!
-
Цони мила ,ами много е хубаво!Привет!
-
!!!
-
Погледнато от философска гледна точка, животът ни е хаотично движение, напред-назад, надолу-нагоре, успехи-неуспехи, падане-ставане, движение, което си въбразяваме, че контролираме,
но истината е, че ние не сме това, което си мислим, че сме, а сме това, което сме замислени да бъдем... Всъщност важно е не откъде идваме или къде отиваме, а дали успяваме да сме щастливи по пътя...
Поздрави на мъдрата поетеса за мъдрия философски стих! Много ми хареса! БЪДИ! -
амин!
Предложения
© 2003-2024, Георги Колев. Всички права запазени. Произведенията са собственост на техните автори.
И философски поглед към случката.
Не всеки би успял.
Поздравления, Цоне!