В ХРАМА

Стоя под купола на храма,
Стоя объркана, стоя сама.
Душата ми - оголена и тъжна,
Пред Бога свежда молещо глава.
Заслужих ли да бъде чуто
Прошепнатото тихо ”Господи, прости!”
Да искам прошка за сълзите,
Които крих от себе си дори.
За радостта, която исках да раздавам,
За обичта, която в мен струи.
Не мога да съм тиха, безразлична,
Не мога - даже да греша.
Душата ми, родена да обича,
се моли, Господи - “Прости!"