Стоя под купола на храма,
Стоя объркана, стоя сама.
Душата ми - оголена и тъжна,
Пред Бога свежда молещо глава.
Заслужих ли да бъде чуто
Прошепнатото тихо ”Господи, прости!”
Да искам прошка за сълзите,
Които крих от себе си дори.
За радостта, която исках да раздавам,
За обичта, която в мен струи.
Не мога да съм тиха, безразлична,
Не мога - даже да греша.
Душата ми, родена да обича,
се моли, Господи - “Прости!"
© Елена Бързева All rights reserved.
imperfect
Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...
На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...
imperfect
Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...
paloma66
АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...
paloma66
> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...
voda
Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...
For the best experience, use our mobile app. Install it from Google Play.
