24 дек. 2005 г., 15:39

В ХРАМА

854 0 0

 

Стоя под купола на храма,
Стоя объркана, стоя сама.
Душата ми - оголена и тъжна,
Пред Бога свежда молещо глава.
Заслужих ли да бъде чуто
Прошепнатото тихо ”Господи, прости!”
Да искам прошка за сълзите,
Които крих от себе си дори.
За радостта, която исках да раздавам,
За обичта, която в мен струи.
Не мога да съм тиха, безразлична,
Не мога - даже да греша.
Душата ми, родена да обича,
се моли, Господи - “Прости!"

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Елена Бързева Все права защищены

Комментарии

Комментарии

Выбор редактора

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...