22 jun 2014, 23:54

В храма на запалените свещи 

  Poesía
496 0 6
Очите си затварям и заключвам,
и да почукате, аз няма да отворя.
Дори ще прекратя, за всеки случай,
да чувам, да усещам и говоря.
Не идвайте. Добре съм си отвътре.
Запалих в тишината всички свещи,
да светят и на живи, и на мъртви –
на мен да сготвя постната си леща.
Секундите на жълтата камбана
ще бият от часовника с надежда,
че някъде в стрелките ще остане
тъканата от миналото прежда. ...

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Таня Мезева Todos los derechos reservados

Propuestas
: ??:??