tanq_mezeva (Таня Мезева)
1590 21273
Jun 22, 2014, 11:54 PM

В храма на запалените свещи 

  Poetry
453 0 6

Очите си затварям и заключвам, 
и да почукате, аз няма да отворя. 
Дори ще прекратя, за всеки случай, 
да чувам, да усещам и говоря. 

Не идвайте. Добре съм си отвътре. 
Запалих в тишината всички свещи, 
да светят и на живи, и на мъртви – 
на мен да сготвя постната си леща. 

Секундите на жълтата камбана 
ще бият от часовника с надежда, 
че някъде в стрелките ще остане 
тъканата от миналото прежда. 

А после ще вечеряме със Господ - 
аз дълго ще преглъщам и ще слушам. 
Ще прогърми! Небето ще е лошо, 
ала за вас - във къщи ще е суша. 

И сипал в чаша глътката си вино, 
трохите ще събера, нахранил просяк! 
Така навярно вечност ще отмине, 
а с нея и излишните въпроси...

Ивайло Цанов

 


Вратата си, аз моля, не заключвай!
Сърцето не пристягай днес със клещи.
Във просещи скиталци не превръщай
нам, людете с угасналите свещи.

Заслон във храма нека да получат
душите ни. Недей ги ти отпраща!
Дошли са тук уроци да научат
и чуят с теб камбаната ехтяща.

С по глътка вино, с леща нагости ни,
от тези, що споделял си със Бога.
Стопли ни тишината със надежди,
и с вяра зареди ни светлоока.

А времето,  събрано във часовник,
в стрелките секундарни да възстане,
и нека не е онзи странстващ бродник,
що в спомените само ще остане.

Сега гърми. Порой се вън излива,
а вътре в нас е тихо. И е сухо.
Свещите ни-надежди не умират,
щом грижите пред храма се събуха.

Таня Мезева




© Таня Мезева All rights reserved.

Author has locked rating.
Свързани произведения
Comments
Please sign in with your account so you can comment and vote.
Random works
: ??:??