15 oct 2009, 11:40

***(в името на...)

  Poesía
1.6K 0 31

...>>>

 

 

Земна плът и камъни скубе, 
скубе лица и грачи на сухо,
и ги кашля в продраните облаци -
бременни да са догоре. Пълни...

... с Него – да има навсякъде семе,
да хване - яко и грубо.
Aлчни корени надълбоко да пусне.
Да се прободе в кухото вътре,
през гърба си докато излезе -
да не зачене себе си... осъден.  
...
На сутринта
увиснал на старите коси на луната
беше вятърът. 
...
А вярвах, че мога още да раждам.
...
Можех.
Някога.

 

 

 

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Дора Павлова Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

Selección del editor

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...