***(в името на...)
...>>>
Земна плът и камъни скубе,
скубе лица и грачи на сухо,
и ги кашля в продраните облаци -
бременни да са догоре. Пълни...
... с Него – да има навсякъде семе,
да хване - яко и грубо.
Aлчни корени надълбоко да пусне.
Да се прободе в кухото вътре,
през гърба си докато излезе -
да не зачене себе си... осъден.
...
На сутринта
увиснал на старите коси на луната
беше вятърът.
...
А вярвах, че мога още да раждам.
...
Можех.
Някога.
© Дора Павлова All rights reserved.
