25 jul 2019, 19:50

В името на България (Хан Борис-Михаил)

756 0 0

Във времена древни на героични победи и възход,
със синове достойни се прославил българския род,
те земята родна храбро от враговете защитавали,
за да я има нашата България мило и драго давали.
Сред тях ярко се откроява името на Хан Борис-Михаил,
на своите велики прадеди делата успешно надградил,
в могъща, сплотена държава всички българи обединил
и авторитета на България в древна Европа затвърдил.
Той приема християнството и писмеността и така създава,
една нова, силна, уважавана в Европа, българска държава,
а на своя син и наследник Хан Владимир-Расате завещава,
да спазва винаги законите, мъдро и с чест да управлява.
Но Хан Владимир-Расате непокорен и неразумен бил,
на дадената дума пред баща си и на волята му изменил,
преследвал невинни християни и вярата им забранил,
против християнството бил и с Бог Тангра го заменил,
закрилял езическия бог и палел християнски храмове,
с враговете бащини се съюзил и ги посрещал с дарове.
Като разбрал за това Хан Борис-Михаил се разгневил,
от българския престол първородния си син той свалил,
и Хан Симеон, другия си роден син за наследник обявил.
За да пребъде родната ни България през вековете в светлина,
Хан Борис-Михаил наказал едно от децата си с вечна тъмнина,
и така доказал на света, че ако искрено обичаш своята страна,
готов си на всичко за нея, не съществуват невъзможни неща.

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Кръстина Тодорова Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

Selección del editor

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...