25.07.2019 г., 19:50

В името на България (Хан Борис-Михаил)

755 0 0

Във времена древни на героични победи и възход,
със синове достойни се прославил българския род,
те земята родна храбро от враговете защитавали,
за да я има нашата България мило и драго давали.
Сред тях ярко се откроява името на Хан Борис-Михаил,
на своите велики прадеди делата успешно надградил,
в могъща, сплотена държава всички българи обединил
и авторитета на България в древна Европа затвърдил.
Той приема християнството и писмеността и така създава,
една нова, силна, уважавана в Европа, българска държава,
а на своя син и наследник Хан Владимир-Расате завещава,
да спазва винаги законите, мъдро и с чест да управлява.
Но Хан Владимир-Расате непокорен и неразумен бил,
на дадената дума пред баща си и на волята му изменил,
преследвал невинни християни и вярата им забранил,
против християнството бил и с Бог Тангра го заменил,
закрилял езическия бог и палел християнски храмове,
с враговете бащини се съюзил и ги посрещал с дарове.
Като разбрал за това Хан Борис-Михаил се разгневил,
от българския престол първородния си син той свалил,
и Хан Симеон, другия си роден син за наследник обявил.
За да пребъде родната ни България през вековете в светлина,
Хан Борис-Михаил наказал едно от децата си с вечна тъмнина,
и така доказал на света, че ако искрено обичаш своята страна,
готов си на всичко за нея, не съществуват невъзможни неща.

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Кръстина Тодорова Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Ти

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Кръчма за самотници

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Разплитане на тишините

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Нека нямаш студени недели!

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Реквием за една буря

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Изгубих се в посоките на дните

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...