1 jun 2008, 17:29

В името на любовта 

  Poesía » De amor
1555 0 8
                     В името на любовта
                                          
                                                Слънцето залязва
                                               зад шумящото море
                                                 и луната се показва
                                                със намръщено лице.

                                        Скрила се зад облак тъмен,
                                          шепне тихо в нощта
                                              и разказва на звездите
                                          какво се случи през деня.

                                          На брега видях девойка
                                           с черни къдреви коси,
                                             а до нея момък строен
                                            жестоки думи да мълви.

                                        "Съжалявам, скъпа моя,
                                        знам, че дълго ще боли,
                                       но след време ще отмине
                                           и ще ме забравиш ти."

                                       Каза тъй и се обърна -
                                      да си тръгне от брега,
                                  но за последно се извърна
                                      и сърцето му замря.

                                   Видя девойката красива
                                 да се хвърля от една скала
                                    и в морето да потъва
                                     в името на Любовта.

© Гардения Todos los derechos reservados

Comentarios
Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.
  • изумително ... поздравления
  • оставам безмълвен.................
  • това е изумително,невероятно изкрено и красиво нарисувано със словата ти .Давай ще те чета че сме от един град
  • Тъжно... но красиво и чувствено!!!
  • Чудесен и драматичен стих! Харесва ми много, достойно е за приказка или легенда, както е споменато. Мъжете все се измъкват с това:

    "Съжалявам, скъпа моя,
    знам, че дълго ще боли,
    но след време ще отмине
    и ще ме забравиш ти."
    Поздрав!
  • Великолепен стих!!!Поздрав,Петя!
  • Наистина прилича на легенда
  • Като приказна легенда... прекрасен стих, докосна ме! Поздрав
Propuestas
: ??:??