Jun 1, 2008, 5:29 PM

В името на любовта

  Poetry » Love
1.8K 0 8
                     В името на любовта
                                          
                                                Слънцето залязва
                                               зад шумящото море
                                                 и луната се показва
                                                със намръщено лице.

                                        Скрила се зад облак тъмен,
                                          шепне тихо в нощта
                                              и разказва на звездите
                                          какво се случи през деня.

                                          На брега видях девойка
                                           с черни къдреви коси,
                                             а до нея момък строен
                                            жестоки думи да мълви.

                                        "Съжалявам, скъпа моя,
                                        знам, че дълго ще боли,
                                       но след време ще отмине
                                           и ще ме забравиш ти."

                                       Каза тъй и се обърна -
                                      да си тръгне от брега,
                                  но за последно се извърна
                                      и сърцето му замря.

                                   Видя девойката красива
                                 да се хвърля от една скала
                                    и в морето да потъва
                                     в името на Любовта.

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Гардения All rights reserved.

Comments

Comments

  • изумително ... поздравления
  • оставам безмълвен.................
  • това е изумително,невероятно изкрено и красиво нарисувано със словата ти .Давай ще те чета че сме от един град
  • Тъжно... но красиво и чувствено!!!
  • Чудесен и драматичен стих! Харесва ми много, достойно е за приказка или легенда, както е споменато. Мъжете все се измъкват с това:

    "Съжалявам, скъпа моя,
    знам, че дълго ще боли,
    но след време ще отмине
    и ще ме забравиш ти."
    Поздрав!

Editor's choice

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Моли се само да не ти се случа.... 🇧🇬

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...