1 nov 2011, 19:39

В изпитание

  Poesía » Otra
525 0 0

 

Зъл скъперник към мен е животът.

И какви горчила ми поднася!

Как тежи ми понявга хомотът!

Колко скъпи неща ми отнася!...

 

Имам нежна душа - трепетлика,

да откликва на повеи леки.

Но не полъхи идват, с прилика,

а тайфуни посрещам метежни!...

 

Закалявам сърцето си в бури -

ту е тръпно, ту сякаш от камък.

И се радва на светли лазури,

и скърби - обгорено от пламък!

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Славка Любенова Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

Selección del editor

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...