Зъл скъперник към мен е животът.
И какви горчила ми поднася!
Как тежи ми понявга хомотът!
Колко скъпи неща ми отнася!...
Имам нежна душа - трепетлика,
да откликва на повеи леки.
Но не полъхи идват, с прилика,
а тайфуни посрещам метежни!...
Закалявам сърцето си в бури -
ту е тръпно, ту сякаш от камък.
И се радва на светли лазури,
и скърби - обгорено от пламък!