Знаеш ли, че все по-рядко мисля за тебе,
в живота ми разбрах, че бил си излишен.
И сега ти благодаря, че си тръгна навреме,
дали тръпка си бил, или инстинкта първичен.

След теб дълго гледах по пътя,
озъртах се тайно, за да те срещна.
В заблуда била съм, но се оправих,
сега се моля повече в живота да не те пресрещна.

Защото... ти едва ли знаеш какво си значел за мене...

Знаеш ли, че всеки път, когато падаше звезда,
аз винаги си пожелавах теб.
И всеки път със Залеза и новата Луна,
с бистри сълзи плачех, че не си до мен.

Но един ден си дадох сметка...!
Ти успя от мен да се откажеш,
защо от теб да не успея аз!?
Ти ясно каза ми, че не е правилно
и не бива да има нищо между нас.

Сега желая ти единствено добро
и винаги бъди щастлив.
В живота няма ненаказани дела,
защото вярвам... Господа е справедлив!