28 мая 2010 г., 22:27

В живота няма ненаказани дела

1.2K 0 0

 

 

Знаеш ли, че все по-рядко мисля за тебе,
в живота ми разбрах, че бил си излишен.
И сега ти благодаря, че си тръгна навреме,
дали тръпка си бил, или инстинкта първичен.

След теб дълго гледах по пътя,
озъртах се тайно, за да те срещна.
В заблуда била съм, но се оправих,
сега се моля повече в живота да не те пресрещна.

Защото... ти едва ли знаеш какво си значел за мене...

Знаеш ли, че всеки път, когато падаше звезда,
аз винаги си пожелавах теб.
И всеки път със Залеза и новата Луна,
с бистри сълзи плачех, че не си до мен.

Но един ден си дадох сметка...!
Ти успя от мен да се откажеш,
защо от теб да не успея аз!?
Ти ясно каза ми, че не е правилно
и не бива да има нищо между нас.

Сега желая ти единствено добро
и винаги бъди щастлив.
В живота няма ненаказани дела,
защото вярвам... Господа е справедлив!

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Надя Георгиева Все права защищены

Комментарии

Комментарии

Выбор редактора

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...