3 oct 2007, 10:11

В какво беше виновен , Адаме

  Poesía
879 0 43

В какво виновен бе, Адаме?
Във райска ябълка ли, в Ева - бе греха?
Познанието с нея ли отхапа?
Или в жената зърна любовта.


Каква вината бе, Адаме?
Та векове се мъчиш след това.
Защо синът прокълнат от бащата,
че е отхвърлил слепота?


Каква е грешката, Адаме?
Въпросът пАри до сега.
Не се е радвал май твореца.
Създал те е от суета.

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Христо Костов Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

  • Благодаря ви!!!
  • Хубав стих Ице ,карате да се замислиш .Мисля че вината винаги е и в двамата,всеки с нещо е допринесъл за това да се случи едно или друго .Познанието ни е било нужно за да се развие човечеството,невиждам нищо лошо в това .Иначе едва ли щеше да ни има и нас и милионите талантливи хора по света !!!
    Поздрав Ице за стиха ,навежда към различни размисли и това е най-хубавото!!!
  • Благодаря ви!!!
    Целувки!!!
  • Страхотен стих!
  • Поздравления и от мен, Ице!

Selección del editor

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....