В какво виновен бе, Адаме?
Във райска ябълка ли, в Ева - бе греха?
Познанието с нея ли отхапа?
Или в жената зърна любовта.
Каква вината бе, Адаме?
Та векове се мъчиш след това.
Защо синът прокълнат от бащата,
че е отхвърлил слепота?
Каква е грешката, Адаме?
Въпросът пАри до сега.
Не се е радвал май твореца.
Създал те е от суета.
© Христо Костов All rights reserved.
argonyk
Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...
paloma66
АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...
Alex.Malkata
Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...
Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...
imperfect
Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...
Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...
For the best experience, use our mobile app. Install it from Google Play.
