24 oct 2017, 8:42

В капан 

  Poesía » De amor
373 2 5

В капан

Спираха те с думите, че си щастливец Хората случайни под дъжда

А красавицата редом с тебе

Предчувстваше в сърцето си тъга Извръщаха се зад гърба ни

И погледи изплакваха във мен

А аз се движех в права линия

Вярвайки "За мене си роден"

Подарих ти всичко свое

За теб дори е този стих

Но чувството единствено живее 

В момента свой неповторим

Усещам го като магия

Залепнала на страница една

Начална за историята ни

Сега със стари и нагънати листа

Защо остави ме да вярвам

В безграничностна любов

А времето ѝ е било отмервано

Ежесекундно с пясъка суров

Пясъкът в златиста струя

Изтичал във посоката надолу

В затворената стъкленица

На часовникът безмълвен и съдбовен Красиви, фини, заслепяващи 

Пясъчни частички във капан

Капан, във който съм заклещена

А часовникът е станал глухоням

© Весела Маркова Todos los derechos reservados

Comentarios
Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.
  • Трябва да излезеш от този капан, Весе.
    Много силен стих. Такива са и всичките ти.
  • Благодаря ви, че споделихте това, което ви е развълнувало в "носталгичните" ми спомени!
  • Поздравления и от мен. Хареса ми!
  • Много е хубаво, Веси!
  • "А аз се движех в права линия

    Вярвайки "За мене си роден""
    За съжаление много често и за дълго живеем в собствената си заблуда!
    Хубав стих!!
Propuestas
: ??:??