В капан
В капан
Спираха те с думите, че си щастливец Хората случайни под дъжда
А красавицата редом с тебе
Предчувстваше в сърцето си тъга Извръщаха се зад гърба ни
И погледи изплакваха във мен
А аз се движех в права линия
Вярвайки "За мене си роден"
Подарих ти всичко свое
За теб дори е този стих
Но чувството единствено живее
В момента свой неповторим
Усещам го като магия
Залепнала на страница една
Начална за историята ни
Сега със стари и нагънати листа
Защо остави ме да вярвам
В безграничностна любов
А времето ѝ е било отмервано
Ежесекундно с пясъка суров
Пясъкът в златиста струя
Изтичал във посоката надолу
В затворената стъкленица
На часовникът безмълвен и съдбовен Красиви, фини, заслепяващи
Пясъчни частички във капан
Капан, във който съм заклещена
А часовникът е станал глухоням
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Весела Маркова Всички права запазени
