8 jul 2023, 7:58

В, като вдъхновение

  Poesía » Otra
410 1 2


В един живот живян, като насън
между кошмарите под чужди одеяла
изгаряно съм в клади от огЪн,
затваряно съм в болничната стая,
където всичко е доволно безопасно,
но никъде не ме убиха!

Защо ли? Мисля, че е ясно -
Прераждах се отново в стиха...

01.07.2023.

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Георги Каменов Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

  • Мерси, Ничка, за този страхотен стих!
  • Между сънища и кошмари, луната не заспива.
    Огънят е огън, в слънчевите клади.
    Вулкан и земетръси, в тетрадките пропити.
    Нощите призрачни са и болни, с пижами са изгревите клети.
    Между сънища и кошмари, луната не сънува.
    Сякаш вилици са звездите клони, светулкова инсомния и брокати.
    Не е убийство, а мастило, там където ангелите плачат.
    Свири, свири щурче, в тетрадките пропити.
    Гош, отнесе ме там...
    Поздрави!

Selección del editor

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...