8.07.2023 г., 7:58

В, като вдъхновение

411 1 2


В един живот живян, като насън
между кошмарите под чужди одеяла
изгаряно съм в клади от огЪн,
затваряно съм в болничната стая,
където всичко е доволно безопасно,
но никъде не ме убиха!

Защо ли? Мисля, че е ясно -
Прераждах се отново в стиха...

01.07.2023.

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Георги Каменов Всички права запазени

Коментари

Коментари

  • Мерси, Ничка, за този страхотен стих!
  • Между сънища и кошмари, луната не заспива.
    Огънят е огън, в слънчевите клади.
    Вулкан и земетръси, в тетрадките пропити.
    Нощите призрачни са и болни, с пижами са изгревите клети.
    Между сънища и кошмари, луната не сънува.
    Сякаш вилици са звездите клони, светулкова инсомния и брокати.
    Не е убийство, а мастило, там където ангелите плачат.
    Свири, свири щурче, в тетрадките пропити.
    Гош, отнесе ме там...
    Поздрави!

Избор на редактора

Маргаритено

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Празната

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Нека нямаш студени недели!

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Любовта си отива в неделя. По здрач.

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Жените на България

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Душа

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...