8.07.2023 г., 7:58

В, като вдъхновение

403 1 2


В един живот живян, като насън
между кошмарите под чужди одеяла
изгаряно съм в клади от огЪн,
затваряно съм в болничната стая,
където всичко е доволно безопасно,
но никъде не ме убиха!

Защо ли? Мисля, че е ясно -
Прераждах се отново в стиха...

01.07.2023.

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Георги Каменов Всички права запазени

Коментари

Коментари

  • Мерси, Ничка, за този страхотен стих!
  • Между сънища и кошмари, луната не заспива.
    Огънят е огън, в слънчевите клади.
    Вулкан и земетръси, в тетрадките пропити.
    Нощите призрачни са и болни, с пижами са изгревите клети.
    Между сънища и кошмари, луната не сънува.
    Сякаш вилици са звездите клони, светулкова инсомния и брокати.
    Не е убийство, а мастило, там където ангелите плачат.
    Свири, свири щурче, в тетрадките пропити.
    Гош, отнесе ме там...
    Поздрави!

Избор на редактора

Разплитане на тишините

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Ковачът на лунния сърп

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Любовта си отива в неделя. По здрач.

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Кръчма за самотници

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Разпродажба на спомени

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Маргаритено

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...