8.07.2023 г., 7:58

В, като вдъхновение

408 1 2


В един живот живян, като насън
между кошмарите под чужди одеяла
изгаряно съм в клади от огЪн,
затваряно съм в болничната стая,
където всичко е доволно безопасно,
но никъде не ме убиха!

Защо ли? Мисля, че е ясно -
Прераждах се отново в стиха...

01.07.2023.

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Георги Каменов Всички права запазени

Коментари

Коментари

  • Мерси, Ничка, за този страхотен стих!
  • Между сънища и кошмари, луната не заспива.
    Огънят е огън, в слънчевите клади.
    Вулкан и земетръси, в тетрадките пропити.
    Нощите призрачни са и болни, с пижами са изгревите клети.
    Между сънища и кошмари, луната не сънува.
    Сякаш вилици са звездите клони, светулкова инсомния и брокати.
    Не е убийство, а мастило, там където ангелите плачат.
    Свири, свири щурче, в тетрадките пропити.
    Гош, отнесе ме там...
    Поздрави!

Избор на редактора

Разпродажба на спомени

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Любовта си отива в неделя. По здрач.

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Изгубих се в посоките на дните

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Стаи за... отдих

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Душа

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Маргаритено

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...