2 sept 2020, 13:04

В кавички 

  Poesía » De amor
616 2 17

Заключвайки тъгата във кавички

надявам се в любов да те превърна.

Смалявам се до хиляди иглички

и като страх във кожата ти тръпна.

 

И бавно се надигам във стомаха

(далеч от пеперудения трепет)

Любов ли е, когато ме разплакваш?

Брои ли се, че аз обичам тебе?

 

Не се брои , защото ме настъпваш

нозете ти са толкова високо...

На метри под земята ли прегръщам

усещане, че има го живота..?..,

 

където аз и ти не значим "Сбогом"

където си измислям друг сценарий

че в твоите ръце горя, до болка

и ти си мое лято в Януари.

 

Но ми горчиш в кафето рано сутрин

и този вкус напомня , че те нямам.

Разливаш се по всичките ми чувства

и слагаш във кавички любовта ми.

 

 

 

 

 

© Деница Гарелова Todos los derechos reservados

Comentarios
Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.
Propuestas
: ??:??