В кавички
Заключвайки тъгата във кавички
надявам се в любов да те превърна.
Смалявам се до хиляди иглички
и като страх във кожата ти тръпна.
И бавно се надигам във стомаха
(далеч от пеперудения трепет)
Любов ли е, когато ме разплакваш?
Брои ли се, че аз обичам тебе?
Не се брои , защото ме настъпваш
нозете ти са толкова високо...
На метри под земята ли прегръщам
усещане, че има го живота..?..,
където аз и ти не значим "Сбогом"
където си измислям друг сценарий
че в твоите ръце горя, до болка
и ти си мое лято в Януари.
Но ми горчиш в кафето рано сутрин
и този вкус напомня , че те нямам.
Разливаш се по всичките ми чувства
и слагаш във кавички любовта ми.
Хотите прочитать больше?
Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.
© Деница Гарелова Все права защищены
