В КОЛЕДНАТА НОЩ
В коледната нощ вълшебна,
огрявана от лунна светлина,
стоя самотна, непотребна,
а в душата ми е тъмнина.
Стоя изгубена в дома си
с чаша питие в ръка.
Далече от сина, мъжа си,
далеч от свойта свобода!
Изгубих пътя си в живота!
Изгубих своите мечти!
Живея в своята голгота.
Нощите са моите сестри.
Денем плача и се моля.
Вечер пия до забрава.
Изгубих свойта воля,
а исках да съм тъй корава!
Искам да съм пак борец,
но на кого да се облегна?
Самотна съм, като щурец,
как болката си да избегна?
Коледа е! Хората празнуват.
А аз искам да заплача.
Чувствата във мен бушуват,
с тях не тичам, а се влача!
Влача се в живота свой,
загърбила бита, съдбата.
Отдавна била съм отбой,
залостила на кармата вратата.
Зазидах се в своята тъга.
В лоното на мойта самота
погубих себе си така,
с безбожно жалка простота!
Сега пробуждам се едва
и сенки виждам в мрака.
Истина ли е това?
Май някой там ме чака!
Светлина в разсъдъка нахлува
и виждам моята надежда,
че с апатията ми воюва
и към мене тайничко поглежда.
Битката премина в ураган
и чувствата се развилняха,
последва удар с ятаган,
после вяра и любов се сляха.
Родих се за живота втори,
за бъдещето със надежда!
Вярата вратата ми отвори
и в покоя тихо ме отвежда.
Стана чудо в коледната нощ!
Прогледнах в тъмнината.
Усетих божествената, нежна мощ,
почувствах в мене свободата!
Готова съм да се изправя
пред всички пречки аз!
Бъдещето няма да оставя,
ще се боря до сетния си час!
Истина исконна във живота
е да обичаш във страданието,
а не да страдаш в любовта,
това от Бога е посланието!
Страданието е огън в душата,
който с болка калява човека,
с вяра да следва съдбата,
както Исус преди двадесет века!
© Иванка Неделчева Todos los derechos reservados