В  КОЛЕДНАТА  НОЩ

В коледната нощ вълшебна,

огрявана от лунна светлина,

стоя самотна, непотребна,

а в душата ми е тъмнина.

Стоя изгубена в дома си

с чаша питие в ръка.

Далече от сина, мъжа си,

далеч от свойта свобода!

Изгубих пътя си в живота!

Изгубих своите мечти!

Живея в своята голгота.

Нощите са моите сестри.

Денем плача и се моля.

Вечер пия до забрава.

Изгубих свойта воля,

а исках да съм тъй корава!

Искам да съм пак борец,

но на кого да се облегна?

Самотна съм, като щурец,

как болката си да избегна?

Коледа е! Хората празнуват.

А аз искам да заплача.

Чувствата във мен бушуват,

с тях не тичам, а се влача!

Влача се в живота свой,

загърбила бита, съдбата.

Отдавна била съм отбой,

залостила на кармата вратата.

Зазидах се в своята тъга.

В лоното на мойта самота

погубих себе си така,

с безбожно жалка простота!                           

Сега пробуждам се едва

и сенки виждам в мрака.

Истина ли е това?

Май някой там ме чака!

Светлина в разсъдъка нахлува

и виждам моята надежда,

че с апатията ми воюва

и към мене тайничко поглежда.

Битката премина в ураган

и чувствата се развилняха,

последва удар с ятаган,

после вяра и любов се сляха.

Родих се за живота втори,

за бъдещето със надежда!

Вярата вратата ми отвори

и в покоя тихо ме отвежда.

Стана чудо в коледната нощ!

Прогледнах в тъмнината.

Усетих божествената, нежна мощ,

почувствах в мене свободата!

Готова съм да се изправя

пред всички пречки аз!

Бъдещето няма да оставя,

ще се боря до сетния си час!

Истина исконна във живота

е да обичаш във страданието,

а не да страдаш в любовта,

това от Бога е посланието!

Страданието е огън в душата,

който с болка калява човека,

с вяра да следва съдбата,

както Исус преди двадесет века!