дакота (Дакота)
152 364
11 abr 2007, 0:24

в корените на тревата 

  Poesía
743 0 14
 Ако звездите
в хора се превърнат,
дали небето ще им стигне...
Безсрамните очи на пътят дълъг
ще се уморят ли да се взират...

Във склоновете стръмни на съзнанието
и бялата мътилка на тъгата,
 ще се стопят ли
преспите от неизказаност...
И ще заслужа ли прегръдка от земята?

Родих се в изгрева - със детска съвест,
от вярността на майка си откърмена -
през смисълът на свят  несвързан...
от ден във нощ,
с душата си преплувах.

От най-високото се спуснах да живея -
в бездимните пожари на съмненията.
И колкото по-бистра се оттеглях,
разлях се плавна -  есенно студена.

Небето при звездите си се връща,
безчет подводни камъчета тичат.
През целият несполучлив живот,
(в окръжност)
пред поглед с
неотстъпваща циничност.

Безшумно дишах
(все по нанадолнище),
повярвала, че съм крилата.
Едва, едва добивах глас...
Разкаяна,
утихнах в корените на тревата.

© Дакота Todos los derechos reservados

Свързани произведения
Comentarios
Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.
Propuestas
: ??:??