Автобусът, какво да се прави, дрънчи.
Уморен, в него се люшка народа.
Кондуктор, какво да го правиш, крещи.
Те всички, от една май са порода.
Дъждът, сезон му е, все тъй вали.
Вали дори в автобуса.
Кондукторът, няма сезон, все още крещи.
И гледа народа, някак с погнуса.
Спирка. Нормално - локва вода.
Кошче. Край него куп от билети.
Слизаш. Нормално - стъпваш в калта.
Романтика. Само луната ти свети...
© Ник Желев Todos los derechos reservados