4 дек. 2014 г., 18:17

В края на деня

477 0 0

Автобусът, какво да се прави, дрънчи.

Уморен, в него се люшка народа.

Кондуктор, какво да го правиш, крещи.

Те всички, от една май са порода.

 

Дъждът, сезон му е, все тъй вали.

Вали дори в автобуса.

Кондукторът, няма сезон, все още крещи.

И гледа народа, някак с погнуса.

 

Спирка. Нормално - локва вода.

Кошче. Край него куп от билети.

Слизаш. Нормално - стъпваш в калта.

Романтика. Само луната ти свети...

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Ник Желев Все права защищены

Комментарии

Комментарии

Выбор редактора

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...