4 дек. 2014 г., 18:17

В края на деня

486 0 0

Автобусът, какво да се прави, дрънчи.

Уморен, в него се люшка народа.

Кондуктор, какво да го правиш, крещи.

Те всички, от една май са порода.

 

Дъждът, сезон му е, все тъй вали.

Вали дори в автобуса.

Кондукторът, няма сезон, все още крещи.

И гледа народа, някак с погнуса.

 

Спирка. Нормално - локва вода.

Кошче. Край него куп от билети.

Слизаш. Нормално - стъпваш в калта.

Романтика. Само луната ти свети...

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Ник Желев Все права защищены

Комментарии

Комментарии

Выбор редактора

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...