18 oct 2020, 18:07

"В края на деня оставаме сами..."

  Poesía » Otra
555 0 2

В края на деня оставаме сами.

Сами с тишината,

Вече няма я искрата...

Сами с мислите ни безпощадни.

Сами със спомените жални.

Сами с завладяваща омраза.

Сама с всичко, което не успях да кажа.

Сама в празна къща.

Сама в свят, където всичко ни се връща.

Апартаментът е пустиня.

Стаята е моята килия.

А всяка снимка огледало-

какво сърцето помни

и каквото е видяло.

Прозорците- илюзия измамна,

за свобода, която няма я отдавна.

Телефонът ми звъни.

Нали преди малко се видяхме?

Слагам си усмивка непозната,

скривам всяка сълза, която е пролята.

„Ало“ казвам и се смея,

а отвътре плача и вилнея.

Разговорът свършва.

Обратно в тишината.

Опитвам мислите да свържа.

Боря се със самотата.

Навсякъде усмивки.

А се чувствам толкова нещастна.

Гледам наши снимки

и ми иде да те фрасна.

Винаги до мен си,

но сякаш никога те няма.

Казваме си всичко,

но се чувствам неразбрана.

Насърчаваш ме и ме подкрепяш,

но лъжата е измяна.

Думите са сладки,

но прогарят грозна рана.

Опитвам се да скрия,

но четеш ме като книга.

Правя се на силна,

но знаеш колко съм ранима.

Опитвам се да се измъкна

от бездната, която ме поглъща.

На дъното е мрак-

безнадежността се връща.

Интересите са вечни,

приятелства нетрайни.

Хората открити са,

но пазят много тайни.

Неискрени, лукави,

твари безгръбначни!

Едни игра играят, други са играчки .

Думите лишени са от смисъл и значение,

хората са просто развлечние.

Но само още малко потърпи,

защото в края на деня оставаме сами...

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© thegeminigenеration Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

  • И от мен добре дошла 😊
  • Болезнено и истинско... Събрани са усещания за много тъга и болка...
    Хареса ми!
    ПП Първа творба? Аз също все още съм нова тук, но искам да те поздравя с - Добре дошла!

Selección del editor

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...