В края на лятото

Привел е питите си слънчогледа,

тъгува за тръгващото лято, 
а ято птици простора си споделя, 
сбогувайки се с мястото познато. 

Трептят полята в мараня, 
жълтото на слънцето си подарили, 
вятърът улавя на комбайн звука, 
гмурнал се в житата изкласили. 

Някак шумно проговаря и морето, 
вълните му за бури предвещават, 
лятото задъхано сред облаците крета, 
но пак да се завърне обещава.