Aug 20, 2021, 2:03 PM

В края на лятото

  Poetry
471 0 0

Привел е питите си слънчогледа,

тъгува за тръгващото лято, 
а ято птици простора си споделя, 
сбогувайки се с мястото познато. 

 

Трептят полята в мараня, 
жълтото на слънцето си подарили, 
вятърът улавя на комбайн звука, 
гмурнал се в житата изкласили. 

 

Някак шумно проговаря и морето, 
вълните му за бури предвещават, 
лятото задъхано сред облаците крета, 
но пак да се завърне обещава. 

 

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Галина Кръстева All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...