terita (Теодора Атанасова)
294 525
23 sept 2021, 8:45  

В края на лятото 

  Poesía » Del paisaje
378 1 3

Със замах небето скъса свойта огърлица,
пръснаха се капки дъжд, безброй мъниста.
Облаци разперили криле на птица,
обсипани с яхонти, в цвят на гълъбица.

Разстилат залезите кървави рубини,
блестят в искри от пламъчета живи.
След жътва, по земя оставена в руини,
огньове палят като в табора на бедуини.

Смълчана е пръстта и още топла,
синурите приютяват закъсняла пролет.
Разхожда се мъглата във прозрачна роба,
пристъпя нежно и прегръща свойта рожба.

Земята уморена, от залеза отпива,
притворила очи, унесена от тишината.
Във люлката на есента заспива,
зимата... в завивка пухена ще я завива.

И когато пак очите си отвори...
ще бъде пролет, снеговете ще я хранят.
Изгревът... усмихнато ще и говори...
че е време, плодородни длани да разтвори.

21.09.2021г.

© Теодора Атанасова Todos los derechos reservados

Свързани произведения
Comentarios
Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.
Propuestas
: ??:??