В края на лятото

Sep 23, 2021, 8:45 AM 2021-09-26T15:36:25+03:00

Poetry » Landscape

319 1 3

Със замах небето скъса свойта огърлица,
пръснаха се капки дъжд, безброй мъниста.
Облаци разперили криле на птица,
обсипани с яхонти, в цвят на гълъбица.

Разстилат залезите кървави рубини,
блестят в искри от пламъчета живи.
След жътва, по земя оставена в руини,
огньове палят като в табора на бедуини.

Смълчана е пръстта и още топла,
синурите приютяват закъсняла пролет.
Разхожда се мъглата във прозрачна роба,
пристъпя нежно и прегръща свойта рожба.

Земята уморена, от залеза отпива,
притворила очи, унесена от тишината.
Във люлката на есента заспива,
зимата... в завивка пухена ще я завива.

И когато пак очите си отвори...
ще бъде пролет, снеговете ще я хранят.
Изгревът... усмихнато ще и говори...
че е време, плодородни длани да разтвори.

21.09.2021г.

Свързани произведения

Comments

Please sign in with your account so you can comment and vote.

генек (Георги Коновски)

2021-09-23T10:31:02+03:00

Хареса ми.
pastirkanaswetulki (Мария Панайотова)

2021-09-23T09:06:30+03:00

Впечатлена съм от красивия рисунък на тази образна огърлица, Теди!💖
"Разтилат залезите кървави рубини"!!!
" Разхожда се мъглата по прозрачна роба"!!!👏
M1234567891 (Миночка Митева)

2021-09-23T08:57:24+03:00

Хубаво стихо, носи спокойствие и топлина!