В края на лятото
Самотно лятото прегаря
денят отдавна затвори очи,
небето звезден кош разтваря,
прощална песен на щурче звучи.
Полет спира плахата светулка
и превръща се във светофар,
мълком слуша нежната цигулка
и прехласнатият цигулар.
Над земята екне трепкав глас,
но в песните му болка има,
и по лятото със житен клас,
и по нея – вечната любима.
Планината слуша и мълчи,
въздишка отронва – тих ветрец,
музика в душата му звучи
и тъгата на един щурец.
¿Quieres leer más?
Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.
© Миночка Митева Todos los derechos reservados
