5 may 2019, 21:21

В кръчмата... 2

298 0 0

 

 

В кръчмата... 2

 

Южни ветрове излезли

ли повяха от далече,

ѝли искаш да сме трезви

скъпа моя в тази вечер!...

 

...Пóврага днес всички кръчми,

тостовете да заглъхнат,

нека дъбовите бъчви

в мрачни изби да разсъхнат!...

 

Виното им да прокисне

в чашите недоизпито,

паяжина да провисне

и да оплете вратите!...

 

И дори да се докаже,

нѝй че пили сме без мярка,

нека остарее даже –

и Красивата кръчмарка!...

 

И певицата ни, дето

като гургулица пее,

(толкоз щедра в деколтето!)

нека също остарее...

********

... В тази Трезвеност абсурдна

искам вечерта да върна,

във която ти се втурна

и Животът преобърна...

 

Със усмивка дяволита,

(персонаж от друга класа!)

дръзко келнера попита:

Има ли свободна маса?”

 

Възхитително –прекрасна

в явно чувствена нагласа,

а Съдбата май те тласна

в нѐя нощ към мойта маса...

 

Трябваше да те погледна

само, за да проумея,

че в Красивата легенда

искам с теб да заживея...

 

Не попитах от къде си

и защо дошла бе тука...

Някому ли си метреса,

но побягнала от скука?...

 

... А легендата, в която

заживяхме от тогава,

беше нещо непонятно:

– като танц върху жарава...

 

Тръгнахме си в нѐя вечер

влюбени от тази кръчма,

обещавайки си, вече

нищо да не ни разлъчва...

 

... И след туй се заредиха

нóщи пълни със безумия:

ураганни страсти виха

с вълците при пълнолуния...

 

Но легендите се знае

в ехото от вековете,

че са тъжни често в края

и реални в страховете...

 

Ти не скочи от скалата,

(други времена са вече!)

но те грабна южен вятър

и отвея на далече...

********

... Някой ден ми омилява

за легендата прекрасна

и във кръчмата тогава:

искам  „старата” ни маса...

 

11.06.2016.

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Коста Качев Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

Selección del editor

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Моли се само да не ти се случа.... 🇧🇬

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...