В кръчмата... 2

Южни ветрове излезли

ли повяха от далече,

ѝли искаш да сме трезви

скъпа моя в тази вечер!...

...Пóврага днес всички кръчми,

тостовете да заглъхнат,

нека дъбовите бъчви

в мрачни изби да разсъхнат!...

Виното им да прокисне

в чашите недоизпито,

паяжина да провисне

и да оплете вратите!...

И дори да се докаже,

нѝй че пили сме без мярка,

нека остарее даже –

и Красивата кръчмарка!...

И певицата ни, дето

като гургулица пее,

(толкоз щедра в деколтето!)

нека също остарее...

********

... В тази Трезвеност абсурдна

искам вечерта да върна,

във която ти се втурна

и Животът преобърна...

Със усмивка дяволита,

(персонаж от друга класа!)

дръзко келнера попита:

„Има ли свободна маса?”

Възхитително –прекрасна

в явно чувствена нагласа,

а Съдбата май те тласна

в нѐя нощ към мойта маса...

Трябваше да те погледна

само, за да проумея,

че в Красивата легенда

искам с теб да заживея...

Не попитах от къде си

и защо дошла бе тука...

Някому ли си метреса,

но побягнала от скука?...

... А легендата, в която

заживяхме от тогава,

беше нещо непонятно:

– като танц върху жарава...

Тръгнахме си в нѐя вечер

влюбени от тази кръчма,

обещавайки си, вече

нищо да не ни разлъчва...

... И след туй се заредиха

нóщи пълни със безумия:

–ураганни страсти виха

с вълците при пълнолуния...

Но легендите се знае

в ехото от вековете,

че са тъжни често в края

и реални в страховете...

Ти не скочи от скалата,

(други времена са вече!)

но те грабна южен вятър

и отвея на далече...

********

... Някой ден ми омилява

за легендата прекрасна

и във кръчмата тогава:

искам  „старата” ни маса...

11.06.2016.