16 jul 2006, 9:49  

В кръг 

  Poesía
838 0 2

Безбрежие –

миг пропит от дъх

на разцъфтели праскови

и знойна плът...


Далечен спомен,

разтворен

в капка въздух,

прецедена

през моята вечност

и това мълчание,

наречено живот –

устремено,

към някакво бъдеще.

© Бостан Бостанджиев Todos los derechos reservados

Comentarios
Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.
  • "Далечен спомен разтворен в капка въздух"
    Внушително, интересно като стил и изграждане на мисълта ,заинтригува ме.Поздрав!!!
  • Много красиво! Леко и ефирно, като вдишване и издишване. Отличен и от мен.
Propuestas
: ??:??