16.07.2006 г., 9:49 ч.  

В кръг 

  Поезия
832 0 2

Безбрежие –

миг пропит от дъх

на разцъфтели праскови

и знойна плът...


Далечен спомен,

разтворен

в капка въздух,

прецедена

през моята вечност

и това мълчание,

наречено живот –

устремено,

към някакво бъдеще.

© Бостан Бостанджиев Всички права запазени

Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
  • "Далечен спомен разтворен в капка въздух"
    Внушително, интересно като стил и изграждане на мисълта ,заинтригува ме.Поздрав!!!
  • Много красиво! Леко и ефирно, като вдишване и издишване. Отличен и от мен.
Предложения
: ??:??