Безбрежие –
миг пропит от дъх
на разцъфтели праскови
и знойна плът...
Далечен спомен,
разтворен
в капка въздух,
прецедена
през моята вечност
и това мълчание,
наречено живот –
устремено,
към някакво бъдеще.
© Бостан Бостанджиев Всички права запазени
Внушително, интересно като стил и изграждане на мисълта ,заинтригува ме.Поздрав!!!