22 ene 2009, 8:24

В купето на мечтите

  Poesía
853 0 8
Уж е гара, а няма влакове.
Пушеци от цигари и сервитьор.
В купетата нито куфари, ни сакове.
Водката е посрещащият алкохол.

През прозореца няма движение.
Не друса пътят като повреден вагон.
Има четири ръце, две сърца, едно уважение.
Любовта е барман, но в царски трон.

Руска музика електромагнитно вибрира
и превръща въздуха в дъхав букет.
Спомените тежат като пръст над могила.
Сълзите раждат куплет след куплет.

Грешна стъпка и... влакът минава
без да поиска и да спре.
На релсите на живота остава
едно премазано от колелата сърце.

Гарата за жалост не е последна
преминаваща спирка към съкровена мечта.
Почивката малка, но ако прогледнеш
ще изпътуваш и любовта...


¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Валентин Йорданов Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

  • Невероятно силен стих!...
    Поражда дълбоко усещане...
  • Пореден хубав стих от теб, Вальо! Прочетох с удоволствие!
  • Много работи има тука, Вал... Някой ден ще се потят учениците над литературен анализ на стиха ти На мен ми хареса. Сега обаче, дай някакъв ведър стих, като усмивката на лицето ти. Ей, такъв
  • В купе такова всеки май се крие,
    един брои мечтите, друг пък срички...
    Със теб пътувах, гара да открия.
    Поезията е дар, но не за всички.
  • Има четири ръце, две сърца, едно уважение
    ...
    Има ли го това, никак не е малко!
    Вал*!

Selección del editor

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...