valiordanov (Валентин Йорданов)
1814 1469
22.01.2009 г., 8:24 ч.

В купето на мечтите 

  Поезия
669 0 8
Уж е гара, а няма влакове.
Пушеци от цигари и сервитьор.
В купетата нито куфари, ни сакове.
Водката е посрещащият алкохол.

През прозореца няма движение.
Не друса пътят като повреден вагон.
Има четири ръце, две сърца, едно уважение.
Любовта е барман, но в царски трон.

Руска музика електромагнитно вибрира
и превръща въздуха в дъхав букет.
Спомените тежат като пръст над могила.
Сълзите раждат куплет след куплет.

Грешна стъпка и... влакът минава
без да поиска и да спре.
На релсите на живота остава
едно премазано от колелата сърце.

Гарата за жалост не е последна
преминаваща спирка към съкровена мечта.
Почивката малка, но ако прогледнеш
ще изпътуваш и любовта...


© Валентин Йорданов Всички права запазени

Свързани произведения
Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
  • Невероятно силен стих!...
    Поражда дълбоко усещане...
  • Пореден хубав стих от теб, Вальо! Прочетох с удоволствие!
  • Много работи има тука, Вал... Някой ден ще се потят учениците над литературен анализ на стиха ти На мен ми хареса. Сега обаче, дай някакъв ведър стих, като усмивката на лицето ти. Ей, такъв
  • В купе такова всеки май се крие,
    един брои мечтите, друг пък срички...
    Със теб пътувах, гара да открия.
    Поезията е дар, но не за всички.
  • Има четири ръце, две сърца, едно уважение
    ...
    Има ли го това, никак не е малко!
    Вал*!
  • Страхотно е!
  • много ти е червенко "детето " тоя път ... това да не е щот се е пребило от ритъма който му замота в краката ...
  • Чак сега се замислих колко им е лесно на влаковете-стрела ...
Предложения
: ??:??