В купето на мечтите
Уж е гара, а няма влакове.
Пушеци от цигари и сервитьор.
В купетата нито куфари, ни сакове.
Водката е посрещащият алкохол.
През прозореца няма движение.
Не друса пътят като повреден вагон.
Има четири ръце, две сърца, едно уважение.
Любовта е барман, но в царски трон.
Руска музика електромагнитно вибрира
и превръща въздуха в дъхав букет.
Спомените тежат като пръст над могила.
Сълзите раждат куплет след куплет.
Грешна стъпка и... влакът минава
без да поиска и да спре.
На релсите на живота остава
едно премазано от колелата сърце.
Гарата за жалост не е последна
преминаваща спирка към съкровена мечта.
Почивката малка, но ако прогледнеш
ще изпътуваш и любовта...
Пушеци от цигари и сервитьор.
В купетата нито куфари, ни сакове.
Водката е посрещащият алкохол.
През прозореца няма движение.
Не друса пътят като повреден вагон.
Има четири ръце, две сърца, едно уважение.
Любовта е барман, но в царски трон.
Руска музика електромагнитно вибрира
и превръща въздуха в дъхав букет.
Спомените тежат като пръст над могила.
Сълзите раждат куплет след куплет.
Грешна стъпка и... влакът минава
без да поиска и да спре.
На релсите на живота остава
едно премазано от колелата сърце.
Гарата за жалост не е последна
преминаваща спирка към съкровена мечта.
Почивката малка, но ако прогледнеш
ще изпътуваш и любовта...
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Валентин Йорданов Всички права запазени
На мен ми хареса. Сега обаче, дай някакъв ведър стих, като усмивката на лицето ти. Ей, такъв
