6 mar 2015, 23:26

В кварталната кръчма

  Poesía
987 0 19

                                         

                                            Последният пиян се умори

                                            да се надлъгва с този свят лъжовен...

                                            Тя, истината го заряза призори –

                                            бе твърде беден и не бе по джоба му!

                                            Последният пиян бе сив и малък,

                                            и много питиета бе изпил,

                                            за да преглътне сухия си залък...

                                            За чаша сливовица би убил!

                                            Последният пиян се отегчи

                                            живота с хитрости да надживява...

                                            Със чашата по-лесно се мълчи,

                                            предателство по-лесно се прощава!

                                            Последният пиян отдавна скри

                                            душата си в бутилката с ракия...

                                            Но в утрините стенеше  дори:

                                            Животе мой, ти ме надви – вземи я!

                                            

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Рада Димова Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

Selección del editor

Моли се само да не ти се случа.... 🇧🇬

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....