radiola (Рада Димова) radiola (Рада Димова)
28 176
6 mar 2015, 23:26

В кварталната кръчма

  Poesía
983 0 19

                                         

                                            Последният пиян се умори

                                            да се надлъгва с този свят лъжовен...

                                            Тя, истината го заряза призори –

                                            бе твърде беден и не бе по джоба му!

                                            Последният пиян бе сив и малък,

                                            и много питиета бе изпил,

                                            за да преглътне сухия си залък...

                                            За чаша сливовица би убил!

                                            Последният пиян се отегчи

                                            живота с хитрости да надживява...

                                            Със чашата по-лесно се мълчи,

                                            предателство по-лесно се прощава!

                                            Последният пиян отдавна скри

                                            душата си в бутилката с ракия...

                                            Но в утрините стенеше  дори:

                                            Животе мой, ти ме надви – вземи я!

                                            

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Рада Димова Todos los derechos reservados

Por favor, valore anónima y concienzudamente

Comentarios

Selección del editor

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Poesía 4.8K 5.0

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Poesía 5.6K 5.0

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Poesía 9.9K 5.0

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Poesía 4.1K 5.0

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Poesía 4.3K 5.0

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Poesía 4K 5.0