Последният пиян се умори
да се надлъгва с този свят лъжовен...
Тя, истината го заряза призори –
бе твърде беден и не бе по джоба му!
Последният пиян бе сив и малък,
и много питиета бе изпил,
за да преглътне сухия си залък...
За чаша сливовица би убил!
Последният пиян се отегчи
живота с хитрости да надживява...
Със чашата по-лесно се мълчи,
предателство по-лесно се прощава!
Последният пиян отдавна скри
душата си в бутилката с ракия...
Но в утрините стенеше дори:
Животе мой, ти ме надви – вземи я!
© Рада Димова Всички права запазени